Когато жената се разсърди, светът се изправя пред нова криза –

Когато дамата се разсърди, светът се изправя пред нова рецесия – не нуклеарна война, не световна криза, само че най-страшното от всичко е, че никой не знае за какво

Срещата на върха в Пекин беше грандиозно събитие – кристални полилеи, лъскави маси, скулптури от редкоземни метали, посуда от нефрит, орхидеи във вази от династия Мин. На влизане всички дами се усмихваха, целуваха се или си стискаха ръцете с откровена престореност. Като първи приятелки, които в реалност не се понасят. След няколко минути залата се раздели на стратегически групички. Зад подправените усмивки започнаха да летят погледи, които споделяха доста повече от формалните изказвания.

В една от групичките заобсъждаха преди малко влезнала дама на междинна възраст, с тип на счетоводителка с 40-годишен стаж: 
– Ето я новата – Фрида Мерц. 
– Не ѝ е неприятно костюмчето – строга кройка, типично по немски. 
– Да, само че дали това ще избави немската стопанска система, или скоро ще караме всички техни коли с лепенка „ Произведено в Китай “? 
– Ще забележим. Засега гледа по този начин, като че ли пресмята с каква скорост ще свърши светът.
В другия ъгъл:
– Ах, тази трътла Виктория Орбан отново закъснява! 
– Тя обича трагичното появяване. 
– Да, и отново с тази мнима значимост. На какво от горната страна? Унгария в никакъв случай не е била и няма да бъде Велика мощ. 
Най-големите групи обаче се бяха струпали към две достолепни дами – Дона Тръмп и Владимира Путина. Те бяха като две черни дупки в центъра на галактиката, всяка с настрана ято от въртящи се към нея планети.
– Виж я Дона. С тази ужасна прическа. Някой да ѝ каже, че не сме в осемдесетте! – жужеше едната група.
– А лицето на Владимира… към този момент не наподобява на нищо от толкоз ботокс. Дори восъчните фигури в музея на мадам Тюсо наподобяват по-естествени! – не оставаха по-назад в другата група.

Любезната стопанка Си Дзъндзън, с усмивка, която можеше да се разтълкува като по едно и също време миловидна и заплашителна, направи дипломатически совалки сред двата лагера. След деликатни ангажименти съумя да убеди Дона и Владимира да дадат образец на останалите, разменяйки няколко думи.

Двете се приближиха една към друга като котки, които още не са решили дали ще се бият или ще продължат да съскат от безвредно разстояние. Лицата им бяха като маски – лъчезарни, само че с леденостудени очи. След наложителните протоколни любезности атмосферата като че ли леко се разведри и диалогът потръгна. Тогава някоя от тях – историята ще спори коя – сподели нещо неуместно.

– Как по този начин „ стопанската система на страната ти ще продължи да зависи от китайския импорт “?! – възкликна Дона, незабавно побесняла. 
– О, не споделих тъкмо това… само че в случай че го разчиташ по този начин, казусът си е твой – отвърна Владимира със стиснати устни. 
– Тази засегнатост е непростима! Това значи война! 
– Точно по този начин! Мълчалива война! Която стартира от през днешния ден! Никога повече няма да ти проговоря, Дона! – изсъска Владимира.
Си Дзъндзън изгледа едната, след това другата, и се престори, че ѝ се насълзяват очите. 
– Толкова съм разочарована! Мислех, че сме приятелки! Щом е по този начин, не ми се обаждайте повече и на мен!
Трите дами по едно и също време се фръцнаха и потеглиха в противоположни направления. Така светът се изправи пред нова рецесия – не нуклеарна война, не световна криза, а най-страшното от всичко – цялостно дипломатическо безмълвие, в което всяка страна осъзнаваше, че другата ѝ е ядосана, само че никоя не знаеше за какво.
 

------